Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.
Писателката Галена Върбева: Четете на децата от най-ранна възраст
— Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане.
— Затова я остави, та се допиля чак тука!… И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!
Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето.
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…
Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не разкази Пекин се върнали.
“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”
Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:
Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.
Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.
Все по-малко ми се стои в такава връзка, искам поне малко по-добро отношение и взаимност.